Поезия

Най-прекрасното нещо. Тук е мястото, където да обсъждаме красотата на думите, които се изливат директно от човешката душа. Може да слагате и разни ваши любими или писани от вас нещица x)
Искам да започна с нещо, което намерих преди няколко седмици:

"ЗА НЕГО – ЖИВОТЪТ - НАПРАВИЛ БИХ ВСИЧКО"

Живот – плетеница от съдби, шарени кончета, свързани здраво едно в друго. Един гоблен, който сами шием, бодче по бодче и само ние определяме как ще изглежда. От първия си дъх, от първат сълза, от първия звук преплитаме нишка след нишка, цвят след цвят, докато в един момент поспрем за секунда и се запитаме... защо? Какво всъщност искаме, на какво държим, какво сме постигнали? Забързани, угрижени и замислени за собственото си съществуване, губим същността си. Пропускаме наи-важното – смисъла. Кое е това, за което се борим, заради което продължаваме напред? Не бива да се оставяме на течението, така ще пропилеем дните си, а животът съвсем не е като във филмите, нов дубъл няма. Това е основната причина да се радваме на всеки миг. В механизираното си ежедневие пропускаме най-хубавото – любовта. Защо ни е всичко останало, ако няма с кого да го споделим? Кому е нужна обичта, ако тя е затворена като в клетка в сърцата ни? Не я пестете! Около нас има толкова хора, които биха дали всичко, за да сме щастливи, раздавайте я с пълни шепи и тя ще ви се връща. Не е достаъчно да обичаш някого, ако не му го показваш, той няма да се чувства окрилен от любовта ти. А какво по-хубаво от това да знаеш, че някъде има същество, за което значиш нещо, което бленува да види светлината в усмивката ти, топлината в погледа ти, да усети нежното докосване на ръцете ти и опияняващото изгаряне на целувката ти. Толковоа е просто и същевременно истинско и красиво. Това е всичко, което трябва да дадем в името на пълноценния живот, защото животът се ражда от любов. Нека се радваме на малките неща, на една капчица, на едно цветенце, на една прегръдка, на една песъчинка дори. Толкова много обич и красота има около нас, а ние не я забелязваме, едва когато я изгубим осъзнаваме нуждата си от нея, сякаш гледаме, но със „широко затворени очи”. И пак ще я търсим, защото инстинктът ни зове, защото до последният удар на сърцето се нуждаем от любов. Тя е основата на живота. Всяка секунда е необикновена и неповторима, твоя. Не я изпускай! Изживей я така, както за теб ще е най-прекрасна. Подари я на Живота. И когато се търкулне и последната, поглеждайки избродираният от тебе гоблен, ако си кажеш, че не съжаляваш за нищо и това е най-хубавото творение, което си виждал, значи си живял и си бил щастлив. А ако искаш да дариш парченце щастие в живота на хората, които истински цениш, не е нужно да правиш много, просто ги целуни и им кажи: „Обичам те”!

Намерих го в: http://otkrovenia.com/

И едно стихотворение, което наистина ми харесва XD

ТАМ

Там,където вятърът ме брули
с нежните ръце на пролетта.
И със нежни,сладки устни ме целува.
Там съм аз.Сега.

Там в безкрая.Във безброя
на мечтите ми.Сама.
Аз се лутам без да зная
накъде да тръгна след това.

Там,където е красиво.
И морето,непринудено добро,
шумно блъка,дращи диво.
Там,където няма зло.

Там,където се синее
небосвода нежно млад.
И звездите ярко греят.
Там е моят свят.

Там ухае на кокиче,
на море и на трева.
Тичат весели момичета
по свободните поля.

Там,където вятърът ме брули
с нежните ръце на пролетта.
И със нежни,сладки усни ме целува.
Там съм аз.
Сега.

Е, това Атито знае откъде е

Йей, радвам се, че ти харесва ^^
Ето още някои, от поверителен източник :

В една сутрин, като всяка друга, Стефка се събуди от звъна на будилника.Удари го със скъсания си пантоф, за да не и надува главата и с мъка стана от леглото.По пътя към банята Стефка се спъна в плесенясала обелка от банан, която се търкаляше там от миналата Коледа.Въпреки изтощителната баня косата и си остана чорлава, като тръстика.Надникна подозрително в огледалото, изпищя от ужас и се блъсна в стената, за да се събуди, понеже кафето беше свършило, а тя определено се чувстваше сънена.След като установи, че има дупка на чорапа тя си навлече плисирания, вълнен сукман, който беше наследство от нейната прабаба и продължи с дневния ред.Отиде в кухнята и първата и работа беше да се вчеше с една вилица, огледа се в полу-измита чиния, изсумтя и реши, че изглежда подобаващо за закуска. С явни усилия отиде до дъбовата кухненска маса и седна на един изтърбушен стол.Изяде две кифлички с конфитюр с изтекъл срок на годност, изпи една чаша със съмнително мътна вода и реши, че денят и ще бъде хубав, щом започва така благополучно.

Тва е ъъъ забавно

Една мокра пейка


Посред есента,когато
слънце грее и вали.
И земята е богата
на лъжи и на злини.
И когато заболи ме
и незнайно откъде
някой тъжно нарани ме
и сърцето прободе.
Аз ще седна на онази пейка,
в парка,под самотното дърво.
Поглед вперила във мрака
чакаща единствено добро...
Без да мисля аз за утре
ще те чакам да пристигнеш пак
със усмивка и със кротък знак
с нежен,звънък смях.
Със безброй усмивки и звезди
с аромат на круши и коли.
С крехък,слънчев лъч
да ме вземеш ти от тук,
да ме пренесеш далеч
в приказва за люляци и дни,
за русалки непринудено добри..
Но когато пак поискам
да се върна в моя свят,
тъй жесток,но все пак мой.
На мечтите ми безброй
търпеливото пристанище.
Аз да мога със чадър,
светлосин като покой,
да се гмурна във безкрая
накъде отивам без да зная.
И да мога да се върна пак
и да стъпя с мокър крак
аз на мократа позната пейка.
И отгоре малка вейка
да ме гледа тихо и свенливо.
мъката от мен отпила.
Да си казва тя щастливо:
“Пак ли ти момиче диво!
Докога ти тъжна тук ще спираш
и на тази пейка ще намираш
ненамереното щастие за теб,
дето дава ти приятен лек?
И нима пак тази пейка,
ще те кара да се чувстваш
като мене-нежна като вейка?
И щастливо аз ще отговарям:
“Няма,няма аз да те забравя!
Как във тъжни,мрачни дни
с остри и болезнени стрели
есента пробождаше сърцето
скрито дето е небето
на мечтите мои...на звезди
и на люляци добри...
На русалки непознати
но до болка тъй приятни.
Няма,няма аз да ги забравя!
Нека те не ме оставят
и дори когато остарея...
То - сърцето - ще младее..”

Ето едни мои разказчета, бях на 11 някъде...

Приятелство
Приятелството е чудесно,когато се гради на искреност, вярност, доброта и обич един към друг....В живота не вървим по пътека посипана с рози, а има и трудности и ние трябва да ги преодоляваме, а не да се отказваме...Знам,че понякога е сложно и се луташ в лабиринт от интриги...измами и тем подобни...! Но аз ви казвам,че вече съм изпитала горчивината на живота...но знаете ли...човек понякога има нужда от предизвикателства,те го изграждат като личност...правят го по-силен,по-решителен...) Бъдете добри и винаги имайте собствено мнение,но не го налагайте...вслушвайте се в другите...Не се карайте...това е много лошо и по този начин се нараняваме....Много хора ще влязат и излязат от живота ви,но само искрените приятели ще останах вътре...- в сърцето ви!




Живота като цяло...
И така...животът е сложен и всеки го знае...в него се сбъскваме с много трудности,но трябва да ги преодолеем,заради хората,които ни обичат! Много по-лесно е когато някой те подкрепя,но той не бива да злоупотребява с доверието ти и да си налага мнението ! Съветвай се с близките си,но все пак имай и лично пространство за твоите мисли... Хубаво е да се бориш и ако загубиш да знаеш,че има някой приятел да те утеши...но такива се срещат рядко.Не знам как някои хора могат да бъдат толкова лицемерни и дори жестоки. Ще ви кажа нещо,което е мисъл на Лафонтен: Не се отнасяй с родителите си,така както не искаш децата ти след време да се отнасят с теб!...отнася се за всички
Оценявайте всичко и наричайте нещата с истинските им имена.Не идеализирайте неща или някой,което не е така.Приемайте истината,колкото и горчива да е тя.Градете мнението си само от собствените си наблюдения,а не от чуждите...Не вярвайте на всичко...външността лъже.Не бъдете горделиви и не си мислете,че знаете всичко. Обичайте живота и се старайте да сбъднете мечтите си!

Знаеш си, че са невероятни, right? ;]
Тези не знам чии са, намерих ги в интернет:

Искам да остана незабележима.
На никого не искам да бъда любима.
Желая мрак да ме обгърне
и славата гръб да ми обърне.
Сама да бъда, това искам..
За нищо друго живота не притискам.

Добре де, може би излъгах..
Не е само туй що искам от живота.
Искам до една върба да си работя,
да свиря на китара, да рисувам.
На спокойствие в мой свят да си царувам.

Да няма хора. Да няма нищо..
Да няма "Ето тук съм, вижте!"

И искам още едно нещо..
За него копнея ужасно горещо.
За онзи мой син идиот..
За него ще си скъсам краката от ход.

Но ще го намеря.
И после ще седна на бяла постеля
близо до една върба.
И ще си живея.Искам да остана незабележима.
На никого не искам да бъда любима.
Желая мрак да ме обгърне
и славата гръб да ми обърне.
Сама да бъда, това искам..
За нищо друго живота не притискам.

Добре де, може би излъгах..
Не е само туй що искам от живота.
Искам до една върба да си работя,
да свиря на китара, да рисувам.
На спокойствие в мой свят да си царувам.

Да няма хора. Да няма нищо..
Да няма "Ето тук съм, вижте!"

И искам още едно нещо..
За него копнея ужасно горещо.
За онзи мой син идиот..
За него ще си скъсам краката от ход.

Но ще го намеря.
И после ще седна на бяла постеля
близо до една върба.
И ще си живея.

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.
Бих играла повече хокей.
Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.

Писано е от една жена на 85 години ;/

-Защо не вали? -ти прошепна- Обичам, когато вали.
Небето щом страда със сълзи, щом плаче - дали го боли?
Сълзите - солени и топли, дали са сълзи от тъга?
Земята, дали и тя страда, небето щом плаче така?
-Не зная, но в капка дъждовна събира се целият свят.
И цялата мъка и болка във малката капчица спят.
-Небето така ли изстрадва, когато нас с теб ни боли?
-Навярно. Небето изплаква прикрити и тайни сълзи,
които опитваме плахо да крием от целия свят.
-Когато изплачеш сълзите, светът става все по-богат,
защото стаената болка е болка, която горчи,
а много по-лесно ни става с открити и честни очи.

Дъждовната капка - Вселена със скрито във нея послание.
Дъга - театрална завеса. Когато дъждът се покланя..

Това е от същия онзи поверителен източник, чиито стихотворения има и по-нагоре

Вие сте големи поятеси!

Number 1 is the best. Honey is the best.Black Eyed Peas are the best. The Sun is the best. Sunshine is the best.Aerosmith is the best. Simple Plan is the best. The Cats are the best.The dogs are the best. The frogs are the best.The vampires are the best.Alice is the best.Hip-Hop is the best.The Emotikons are the best. The night is the best. The chocolate is the best. Milkas chocolate is the best.This emotikon is the best .The sheeps are the best. The girls are the best.Rock music is the best.Hip-hop music is the best.Toma is the best.WALL-E is the best.EVE is the best............
OMG EDWARD CULLEN IS THE BEST THINK EVER SAID
P.Pсори ако има грешки!

Това е спешъл фор Поля Калън

АААА ОМГГГГГГГГГГГГ
няам думи.

Аплодисменти!

*аплодира, пищи и подскача едновременно*

мале.. започнах да пиша книга вдъхновена съм от Здрач.. на втора глава съм!

О.О.О.О.О.О.О.О.О
Да не е нещо като... фенфикшън? О.О
ИСКАМ ДА ВИДЯ! *пищи*

обещавам ти да си първия човек, накогото ще я дам.. ако я довърша.. дано не ми спре вдъхновението!

ЙЕЕЙ
*подскача и пищи*

Ама ще ми пратиш ли поне първа глава?

Оооо да т`ва ще бъде много яко!

О, това има много варианти...:
Вчера в детската градина ток удари двама-трима
Две дечица веселушки светят като крушки.

От балкона нашта Петя полетя като комета
щом не вярваш - погледни я стана на пихтия.

Вчера рано от зарана аз ковач реших да стана
мама, татко на балкона ковнах с два пирона.

Гошето пък за беда с виличка се заигра
и за смайване на всички -ей го без очички.

Дядо Мраз дари резачка на Иванчо за играчка
ха сега деца кажете -де са му ръцете?

В детски лагер край реката слънце грее над гората
вчера се удави Данчо днеска - Крум и Панчо.

А учителката млада им подготви изненада
в супата им топла, вкусна габърчета пусна.

Малко бебе в количка майка му го гъделичка
бръкна му със пръст в окото пукна то горкото.

С ятаган добре наточен аз съм бърз и много точен.
Вчера вуйчо ми намина и не си замина.

Ой, детенце, мило, сладко я послушай твоя татко:
няма радост по-голяма да заколим мама.

Вчера в детската градина чума тръшнала стотина
детски рязани главички се търкалят без очички.

Със червените ботушки дядо Мраз раздава пушки
а Снежанка под елхата бръсне си краката.

Бай Иван с косата пак коси коси тревата
покрай него две момчета станаха джуджета.

Със кюфтетата във стола аз изтрових много хора
вчера ректора намина и не си замина.

Малка планинарска група
се превърна в двайсет трупа
а хижаря с теслата кълца им месата.

Баба Яга със метлата обикаля им телата.
А хижарят с пикел нов точи зъби за любов.

Кръчмички в снега се гушат, а коминчетата пушат
шесто чувство в мен напира пие ми се бира.

Над смълчаните полета пеят траурни звънчета
черна катафалка мина дядо Мраз почина.